понеделник, февруари 14, 2011


Жълто

Жълто. 80 км./ч, дървета, дървета, дървета, хора, порутени селища хора - дървета. Въздухът полепва по прозорците, ръцете ми са жълти, лицето ми, клепачите. Отпред е добре, малко тясно, но и малко широко няма никой освен мен на втори етаж на автобуса съм и така е хубаво още няколко часа и зле е така; няколко сме – няколко души и аз няколко аз и няколко души. На влизане ги изброих петима. Двама младежи- явно двойка държаха се за ръце пускаха си ръце бъркаха надолу нагоре надясно отдолу, също и една циганка със сополивото си дете Даниела се казваше гледаше ме през цялото време сополиво едно такова гадно и тъжно и нагло и палаво слязоха на половината път да крадат са тръгнали приказваха си младите двамата и бъркаха ровеха бъркаха. Аз съм най – отпред и съм най – възрастен от другата страна на седалките на другия остров едно момиче кръгло кръгло като земята, като планета, като ябълка и диня и пъпеш и салам (дебелата Берта от Кауфланд) и едно кръгло момиче трима сме с кръглото, докато се качвах по стъпалцата към горния етаж. Аз съм най - отпред малко е тясно колената ме свиват остава един час слънце тече жълто жълто цапа клепачите ми момичето е жълто жълта е и мръсотията по предното стъкло на втория етаж сме само четирима сме и дървета дърветата хора – дървета. Остава още малко. Тихо е. Сополивото циганче замина с майка си отдъхнахме си вече не мирише на мръсни крака, пикоч, очи, дупки, отверстия. Очите ме болят от стъргане по книгата стрррррррррр стррррррррр това се чува напред назад надолу нагоре брррррррррррм бррррррм автобусът завива покрай дървета хора, момичето подскача в такт с ресорите на автобуса гърдите му кръгли грейпфрути подскачат в такт отмерват времето тик так тик так – набъбнали прелели аха да се разпукат и обелят. Момичето заспива заспало е такова кръгло като кълбо прежда се е навило зяпам го. Сънува идеално меки кръгли сънища, валчестите тела казват били идеалните форми във вселената. Сънищата се въртят около него като спътници, усещам как ги лови и нанизва сгушено под зеленото си палто с лек мъх, едва набол и щръкнал. Косата и е руса е руса като жълто е руса даже по – бяла от жълто и е някак странно сресана и пада върху лицето и кръглите и устнички по които се стича тънка сребърна лига пада върху зеленото и палто което тя издува когато е облечена с него като балон пролетен цепелин горещ кръгъл цепелин земен зелен и пада лигата върху палтото между копчетата над джоба и и се разлива в тъмно зелено петно звън на камбанки. Очите и се мърдат под клепачите сигурно сънуват сигурно и те са жълти жълти като на котка като на змия като на плъх като на жена със жълти очи. Пътят пулсира смъква се надолу нагоре приближава се и набъбва голям и премрежен е прозорецът на автобуса небето бели слънцето жълто оранжево лилаво малка мандарина се бели и става още по - разделя се на парчета и пада зад планината. Фаровете на колите се отразяват в стъклото падащи звезди описват траектория и се настаняват между устните на кръглото момичето от другата страна от ляво на седалките кръгло и оранжево като луна кръгло преди буря. Зяпам го как присвива плътните си устнички малки розови плужеци напукани с кожички стърчащи и режещи. Отзад двамата се пребъркват изсипани джобове падат ключове тишината на разкопчаваща се риза разтваряне на цип и крака дишане дишане забързано някакво никакво. Замирисва тежко е задушно е потно е стъклото е жълто и мръсно е. Учестено дишане ръцете на единия шарят тамкъдетосабили не един път или за първи път разучават маршрута като конквистадори като малки петопръсти колумбовци напипват интуитивно стая с иконостас Ханаан дива Америка южна и северна забиват се пулсираща почва и ровят ровят ровят.
Набъбвам.
Зяпам.
Очите на момичето се движат наляво дясно оранжево момиче тиква портокал. Учестено дишане мелодия напред пътят се вие пулсира навлиза през села излиза през тях навлиза в тях и пак излиза и дишане лилаво слънце планина и електрични стълбове. Зяпам. Зеленото палто се надига и спуска спуска и надига дишането и учестено набъбване пот мирише на жълто и мръсно и чисто и момичето примигва зяпам поглежда ме! очите и са жълти зелени и жълти и зелени и палтото е зелено с петно от сребърна лига момичето ме поглежда веждите и са руси гъсеници присвити надолу очите се присвиват малките ириси – точици ме поглеждат срам ме е да съм такъв голям.
Напред напред.
Пътят се вие огъва покрай тъмносините зелени ниви и розови къщи със сополиви Даниели дворци с китайски покриви слонове и златни юргани. Отстрани на окото ми на другия остров е момичето заедно се движим напред през мекостта на завоите момичето се е обърнало с гръб сега е още по – кръгло отзад косите и са кръгли и дълги краката късички малки пънчета опънати напред към прозореца стъпалца като длани. Ръцете и са отпуснати съвсем леко виждам пръстите и – и те меки и пухкави късички малки наденички. С ръба на окото си на ръба червени са ноктите червени и дълги бодливи подострени. Автобусът навлиза гази мекия асфалт тъмен миришещ на тежко и нощ и пот потъва и в трите миреше асфалтът мокър е на автомобилно масло влиза и излиза от тунели отзад двамата двойката влизат излизат дишане учестено набъбвам голям съм. Подострените наденички се раздвижват потръпват потръпвам окото ми набъбва изскача от орбита увисва пулсира ще се пръсне от вълнение отлепяне откъсване червено по бузата по рамото голям съм. Окото пада на пътечката между седалките тъмно черно вижда червено петно петна надигам се вдигам го – цялото е полепнално в къдрави малки плоски косъмчета и песъчинки. Момичето се сепва от движението от въздуха поглежда ме премрежено с жълтите са ирисите и зелени малко и жълти. Поглежда ме поглежда ръката ми свита голяма и мръсна протяга подострените си наденички разтвярям дланта си тя окото е мръсно и кърваво и лилаво тя го поглежда. Протяга пръстче и пробожда окото. С двата си малки набъбнали плужека захапва го то се гърчи ликува езикът го гъделичка и го боли и ликува и тя го гълта поглежда ме сънено обръща се и заспива.

Премигвам.

Кръглото е все така там отзад е кръгло отпред още повече русо жълто зелено зелени очи и пухкави пръсти краченца. Отзад чувам потръпването на мускули отпускане и стягане. Кръгло е като диня и като пъпеш и като грейпфрут и като планета и като салам. Ябълка е и сочно е и спи. Гледам и с двете очи най – вече с ръба на лявото. Голям съм. Автобусът преминава пътят е хлъзгав студен мирише на асфалт и вечер и стари порутени къщи и електрични стълбове и електричество и бягат бягат сгъстяват се големи великани нетърпеливи много са набъбнали големи са!
Наближаваме.

На пътя е легнало нещо като вечер като човек като животно лос, мечка, заек, лисица. Може би е камък или река или бездънна пропаст или планета. Автобусът поднася минава през него чува се пропукване пътят се пропуква насреща камиони целуват ни учестено дишане удар камионът пробива прозореца момичето кръгла луна пред буря и слънце и тиква се разпуква като диня червено от вътре меко оплесква ме целият облизвам си пръстите прелест. Примигвам отзад някой диша равномерно мирише на пот и къдрави мишници и къдрави скрити места покорени покорители конквистадори и пилигрими отпуснати топли
все още
автобусът е навлязъл в града аз съм с още трима двама отзад отпред сме двама и на обратно. И влюбените и момичето жълто и светло като нищо подобно. Автобусът преминава през пешаходни пътеки пресича ги с отучени движения хора покрай него и той покрай хората завива покрай ръждясали светофари наядени наръбани градът гладен и бълбукащ и клокочещ. Момичето се сепва зяпам я с ръба на окото си отмята палтото горещ плащ зелена млада трева с полепнали сребърни слюнчести капки. Топлината се разлива от тялото и топлина на сънища и котешка топлина на шарено преплетено кълбо. Ръцете постепенно се вмъкват в ръкавите отвътре лъскава подплата леко се приплъзват между плата плавно изпъчва тялото си напред напред два големи грейпфрута жълти златни оранжеви преливащиразпукани. Искам да си взема парченце парченце парченце малко кисело потопено. ДАЙ МИ ДА ЯМ, ГОЛЯМА БЕРТО! Пръстчетата набутват разлялата се плът навътре в сутиена тя изскача и те набутват. Зяпам я. Голям съм голям съм голям съм. Момичето закопчава палтото поглежда ме. Уплашено е. Не се плаши малко кръгло момиче; плането, слънце, наденичке подострена! Момичето взима чантата си. Слиза по пътеката бута се между двамата двойката отпусната закопчаваща се нещо им шушне на ухото те ме поглеждат гледат ме. Слизат. И тримата.
Аз прибирам книгата, обличам якето гледам през прозореца. Слизам. Гарата е пуста. Тишината е кръгла. Отпуснат съм и съм малък.