сряда, ноември 30, 2011

госпожиците с многото езици
завързани на възел или фльонга
и господата с неприятен дъх
които ги обгрижват
са нещото, което твърдо много
и до болка
много,

премного
много
ме вълнува

ох, знам
ах точно аз ли да не знам
че
дума няма да обелят те пред думата ми две на две не става
ще кажат, че съм тралала и може би се пооляла
имунизирани за мойто брулипеене

но нищо!

госпожиците с многото езици
са всичко днес което ме вълнува
и въпреки че
с алегории те трудничко боравят
ше споделя:
аз чувам - казват че са доста оправни.
дарени са със фотографска памет
и усет за посредствена
граматика

ах, тази думата посредственост
така последната така
така ми се изплъзна
измежду устните изпръхосаркастични
ах извинете вий многоезични
госпожички
и
господа
и вие тъй приятно дъхащи на мърша господа.

госпожиците с многото езици
завръзани на морски възел и кордела
и техния вмирисан антураж
постригани приятно и мъжествено
са краен резултат на феминизма.

ах как разлюбвам революциите

събота, октомври 01, 2011

This is a story
a cliché story
a story written with a dictionary
an unnamed story
it's our story.

This story Is full of mistakes
punctuational, spelling and
everyday life mistakes.

It should be entertaning
it should be exciting
but
most of the time it’s not.

I know,
I can’t write good stories anymore
(not that if I’ve ever tried)

So this story
The no name story
The boring story
This foreign story
it goes like this:

It all began
long time ago
not long enough
a month or so…

It all began on time .
The end.

Actually I think of
not telling
you a story .
This medium rear story
even though
you like it cooked
this
way.

But I’m a bad
sad
story teller:
Everything I write comes out
with
not – so – happy ending.

From up to now
from now ‘till up
this stupid story
the no name story
the cliché story
the-our-story
is locked up.

I'll keep it just for me.
and
I’m not sharing these moments
with no one
no one
except you.

East - European superstitions.

сряда, август 31, 2011




аз съм талантлив убиец
но само в оправдание ще кажа
никога
не съм
поръчвала
такъв талант
всичко стана ненадейно
без да искам
както става всичко лошо
и както казват мъдрите
такъв талант не се поръчва по поръчка
всичко е премерено и ясно:
тя
ще се роди препълнена с надежди
чужди нечии и прочие надежди
после тя
ще се препълни с благородство
ще живее
благордствайки честито
и така нататък тази част е скучна
давам право към съспенса
пак да кажа
аз съм талантлив убиец
но за оправдание напомням:
жертвата не страда много дълго.
всичко стана за секунди бързо
нямах време даже да си поиграя
на жътвар или на господ
първо куката навлезе във устата
леко елегантно дупна устната
аз придърпвах я към мен
(само в оправдание да кажа :
с много благородни намерения)
блесна в
куката
гърба
корема
слънцето
аз придъпрвах я към мен
тя се дърпа аз я дърпах после
дърпах дърпах
силно после
бавно
в кръг и във спирала
после
без да искам
– да напомня
куката разпори
устаната
до горе
корема
мозъка
червата
и гърба
очите
костите
и мозъка
до перките
.

малка алена неразобрия
аз съм талантлив убиец !

и много често
както мъдрите повтарят
талантът трябва да се доразвива

за това да кажа
в мое оправдание
усъвършенствам се в убиване на риби
чрез удавяне

вторник, април 26, 2011

днес ми се приискаха
твърде малко неща
нещо необяснимо за никого
най - вече за мен който иска
всичко и то постоянно

въпреки това
днес
ми се прииска
да откъсна всичките си обеци
до кръв
и
да ги захвърля
нанякъде другаде
но
днес
също
разбрах
и това
че всичко това то било глупав бунт май към себе си
продиктуван от може би
сънна хрема
сънен живот
или едното и другото
ще ми пръснат главата


днес е денят без особени въпросителни
без особени търсения
и обективно погледнато
днес
би трябвало
да е най – хубавият ден във живота ми

сряда, март 30, 2011

първо изчезваха спорадично
както и пристигаха
после започнаха да се губят един по един
както заминаваха.

В това време се разчу:
- че аз не съм направила на никого добро
- не съм написала дори едно приятно изречение
погледнато от тук дотам това са си години
черни мисли
изхабени
безхаберие
наричайте го както ви се иска
(някой го наричат стоицизъм)

В началото заминаха си първите
И после
вторите и тъй нататък
не ме интересува много - много.
ОБАЧЕ
Това, което вестниците не написаха,
е нещото което ме вълнува
а нещото, което ме вълнува
във вестниците няма да го пишат
Това е малка черна малка драма
обрамчила вратата и прозореца
застинала в небето черна лястовица
по – просто казано това съм
АЗ.

Разчува се – светът е малък
аз знам:
не съм направила на никого добро
и ближния не заобичах като себе си
не заслужавам тва което имам -
това разбира се ми е пределно ясно

стига...

понеделник, март 28, 2011

БЕЗ ХУДОЖЕСТВЕНА СТОЙНОСТ!


Нека защитим ГАНКИТЕ
Те са предпоставка за нашето бъдеще
Нека ги обгрижваме безрезервно
Защото са ДОБРИ ХОРА
А добрите хора (евентуално)
Трябва да бъдат защитени със декрет
Да бъдат милвани и безрезервно
Милвани
ГАНКИ цветчета непогалени
Недокоснати вселени
Малки тръпнещи орхидеии
МАЙКА ВИ ДА ЕБА ГАНКИ МОИ МИЛИ МИЛИ МОИ ГАНКИ
Толкова много ви обичам, че бих желала майа ви да еба МАЙКАТА
ГАНКИ
Цветчета мили непогалени
Наръчник за отглеждане на орхидеи
ВАЖНО Е В КАКВА САКСИЯ ОТГЛЕЖДАТЕ СВОЯТА ОРХИДЕЯ
И ВЛАЖНОСТТА И КОРЕНИТЕ СЪЩО Е ВАЖНА
Ганките мили мои
Бърашат гъза си
С парите, които майка ви и баща ви изкарват всеки божи ден в скука
И в безкрайни мисли пари, които ганките не мислят
ГАНКИТЕ СКЪПИ МОИ СА ЦВЕТЯ НА НАШИЯ СМИСЛЕН ЖИВОТ
ТЕ МИРИШАТ НА ИТАЛИЯ
И СМЕТАНА И ХИМЕН
ТЕ СА НЕПОКЪТНАТАТА ИНДИЯ
НЕПОКОРЕНИТЕ МЕСТА, ТЕ СА
Имат много имена
И не са мързеливи въобще не са такива не са всичко прекрасно и мило за което може да се сети всеки студент – филантроп
Те са толкова прекрасни и мили и обичат сметана и музика най – вече музика
и ГАНКИ какво да кажа за вас
АЗ БЛЕДНЕЯ ПРЕД КРАСОТАТА ВИ
Аз бледнея пред глупостта ви
ГАНКИ аз не мога да кажа нищо естетически красиво
ПРОСТО ЖЕЛАЯ ДА ВИ КАЖА
ЕБЕТЕ СИ МАЙКИТЕ
АЗ СИ СЪБИРАМ БАГАЖА И ЖЕЛАЯ
Прекрасен живот
Филантропски
Без капчица
Грозота.

вторник, март 15, 2011

Аз бих могла да бъда няколко неща.
И те са следните:
биология и химия и физика
и малко астрономия за вкус.
Съвкупността от единици нули
и безкрай от географски координати.
Аз бих могла да бъда
още:
дъщеря, сестра,
баща и майка
роднина със далечен и изтънчен дядо
с лула, бомбе кафяво, дървен куфар
избягал в миналото във латинската Америка.
Аз бих могла да бъда
да бъда още
много
бих могла да
ИЗРЕДЯ:
гърди и дуки и ръце отверстия
очи
уши
очи
език и слюнка
и бих могла да имам
клюн да
бъда още
връзка с
всеизвестно неизвестни факти
и още:
липсващо звено
между:
човека
червея
мухата и маймуната.
до нула и едно и
тъй нататък.
Но все пак
в заключение да кажа, че
„бих могла” остава си заявка.

понеделник, февруари 14, 2011


Жълто

Жълто. 80 км./ч, дървета, дървета, дървета, хора, порутени селища хора - дървета. Въздухът полепва по прозорците, ръцете ми са жълти, лицето ми, клепачите. Отпред е добре, малко тясно, но и малко широко няма никой освен мен на втори етаж на автобуса съм и така е хубаво още няколко часа и зле е така; няколко сме – няколко души и аз няколко аз и няколко души. На влизане ги изброих петима. Двама младежи- явно двойка държаха се за ръце пускаха си ръце бъркаха надолу нагоре надясно отдолу, също и една циганка със сополивото си дете Даниела се казваше гледаше ме през цялото време сополиво едно такова гадно и тъжно и нагло и палаво слязоха на половината път да крадат са тръгнали приказваха си младите двамата и бъркаха ровеха бъркаха. Аз съм най – отпред и съм най – възрастен от другата страна на седалките на другия остров едно момиче кръгло кръгло като земята, като планета, като ябълка и диня и пъпеш и салам (дебелата Берта от Кауфланд) и едно кръгло момиче трима сме с кръглото, докато се качвах по стъпалцата към горния етаж. Аз съм най - отпред малко е тясно колената ме свиват остава един час слънце тече жълто жълто цапа клепачите ми момичето е жълто жълта е и мръсотията по предното стъкло на втория етаж сме само четирима сме и дървета дърветата хора – дървета. Остава още малко. Тихо е. Сополивото циганче замина с майка си отдъхнахме си вече не мирише на мръсни крака, пикоч, очи, дупки, отверстия. Очите ме болят от стъргане по книгата стрррррррррр стррррррррр това се чува напред назад надолу нагоре брррррррррррм бррррррм автобусът завива покрай дървета хора, момичето подскача в такт с ресорите на автобуса гърдите му кръгли грейпфрути подскачат в такт отмерват времето тик так тик так – набъбнали прелели аха да се разпукат и обелят. Момичето заспива заспало е такова кръгло като кълбо прежда се е навило зяпам го. Сънува идеално меки кръгли сънища, валчестите тела казват били идеалните форми във вселената. Сънищата се въртят около него като спътници, усещам как ги лови и нанизва сгушено под зеленото си палто с лек мъх, едва набол и щръкнал. Косата и е руса е руса като жълто е руса даже по – бяла от жълто и е някак странно сресана и пада върху лицето и кръглите и устнички по които се стича тънка сребърна лига пада върху зеленото и палто което тя издува когато е облечена с него като балон пролетен цепелин горещ кръгъл цепелин земен зелен и пада лигата върху палтото между копчетата над джоба и и се разлива в тъмно зелено петно звън на камбанки. Очите и се мърдат под клепачите сигурно сънуват сигурно и те са жълти жълти като на котка като на змия като на плъх като на жена със жълти очи. Пътят пулсира смъква се надолу нагоре приближава се и набъбва голям и премрежен е прозорецът на автобуса небето бели слънцето жълто оранжево лилаво малка мандарина се бели и става още по - разделя се на парчета и пада зад планината. Фаровете на колите се отразяват в стъклото падащи звезди описват траектория и се настаняват между устните на кръглото момичето от другата страна от ляво на седалките кръгло и оранжево като луна кръгло преди буря. Зяпам го как присвива плътните си устнички малки розови плужеци напукани с кожички стърчащи и режещи. Отзад двамата се пребъркват изсипани джобове падат ключове тишината на разкопчаваща се риза разтваряне на цип и крака дишане дишане забързано някакво никакво. Замирисва тежко е задушно е потно е стъклото е жълто и мръсно е. Учестено дишане ръцете на единия шарят тамкъдетосабили не един път или за първи път разучават маршрута като конквистадори като малки петопръсти колумбовци напипват интуитивно стая с иконостас Ханаан дива Америка южна и северна забиват се пулсираща почва и ровят ровят ровят.
Набъбвам.
Зяпам.
Очите на момичето се движат наляво дясно оранжево момиче тиква портокал. Учестено дишане мелодия напред пътят се вие пулсира навлиза през села излиза през тях навлиза в тях и пак излиза и дишане лилаво слънце планина и електрични стълбове. Зяпам. Зеленото палто се надига и спуска спуска и надига дишането и учестено набъбване пот мирише на жълто и мръсно и чисто и момичето примигва зяпам поглежда ме! очите и са жълти зелени и жълти и зелени и палтото е зелено с петно от сребърна лига момичето ме поглежда веждите и са руси гъсеници присвити надолу очите се присвиват малките ириси – точици ме поглеждат срам ме е да съм такъв голям.
Напред напред.
Пътят се вие огъва покрай тъмносините зелени ниви и розови къщи със сополиви Даниели дворци с китайски покриви слонове и златни юргани. Отстрани на окото ми на другия остров е момичето заедно се движим напред през мекостта на завоите момичето се е обърнало с гръб сега е още по – кръгло отзад косите и са кръгли и дълги краката късички малки пънчета опънати напред към прозореца стъпалца като длани. Ръцете и са отпуснати съвсем леко виждам пръстите и – и те меки и пухкави късички малки наденички. С ръба на окото си на ръба червени са ноктите червени и дълги бодливи подострени. Автобусът навлиза гази мекия асфалт тъмен миришещ на тежко и нощ и пот потъва и в трите миреше асфалтът мокър е на автомобилно масло влиза и излиза от тунели отзад двамата двойката влизат излизат дишане учестено набъбвам голям съм. Подострените наденички се раздвижват потръпват потръпвам окото ми набъбва изскача от орбита увисва пулсира ще се пръсне от вълнение отлепяне откъсване червено по бузата по рамото голям съм. Окото пада на пътечката между седалките тъмно черно вижда червено петно петна надигам се вдигам го – цялото е полепнално в къдрави малки плоски косъмчета и песъчинки. Момичето се сепва от движението от въздуха поглежда ме премрежено с жълтите са ирисите и зелени малко и жълти. Поглежда ме поглежда ръката ми свита голяма и мръсна протяга подострените си наденички разтвярям дланта си тя окото е мръсно и кърваво и лилаво тя го поглежда. Протяга пръстче и пробожда окото. С двата си малки набъбнали плужека захапва го то се гърчи ликува езикът го гъделичка и го боли и ликува и тя го гълта поглежда ме сънено обръща се и заспива.

Премигвам.

Кръглото е все така там отзад е кръгло отпред още повече русо жълто зелено зелени очи и пухкави пръсти краченца. Отзад чувам потръпването на мускули отпускане и стягане. Кръгло е като диня и като пъпеш и като грейпфрут и като планета и като салам. Ябълка е и сочно е и спи. Гледам и с двете очи най – вече с ръба на лявото. Голям съм. Автобусът преминава пътят е хлъзгав студен мирише на асфалт и вечер и стари порутени къщи и електрични стълбове и електричество и бягат бягат сгъстяват се големи великани нетърпеливи много са набъбнали големи са!
Наближаваме.

На пътя е легнало нещо като вечер като човек като животно лос, мечка, заек, лисица. Може би е камък или река или бездънна пропаст или планета. Автобусът поднася минава през него чува се пропукване пътят се пропуква насреща камиони целуват ни учестено дишане удар камионът пробива прозореца момичето кръгла луна пред буря и слънце и тиква се разпуква като диня червено от вътре меко оплесква ме целият облизвам си пръстите прелест. Примигвам отзад някой диша равномерно мирише на пот и къдрави мишници и къдрави скрити места покорени покорители конквистадори и пилигрими отпуснати топли
все още
автобусът е навлязъл в града аз съм с още трима двама отзад отпред сме двама и на обратно. И влюбените и момичето жълто и светло като нищо подобно. Автобусът преминава през пешаходни пътеки пресича ги с отучени движения хора покрай него и той покрай хората завива покрай ръждясали светофари наядени наръбани градът гладен и бълбукащ и клокочещ. Момичето се сепва зяпам я с ръба на окото си отмята палтото горещ плащ зелена млада трева с полепнали сребърни слюнчести капки. Топлината се разлива от тялото и топлина на сънища и котешка топлина на шарено преплетено кълбо. Ръцете постепенно се вмъкват в ръкавите отвътре лъскава подплата леко се приплъзват между плата плавно изпъчва тялото си напред напред два големи грейпфрута жълти златни оранжеви преливащиразпукани. Искам да си взема парченце парченце парченце малко кисело потопено. ДАЙ МИ ДА ЯМ, ГОЛЯМА БЕРТО! Пръстчетата набутват разлялата се плът навътре в сутиена тя изскача и те набутват. Зяпам я. Голям съм голям съм голям съм. Момичето закопчава палтото поглежда ме. Уплашено е. Не се плаши малко кръгло момиче; плането, слънце, наденичке подострена! Момичето взима чантата си. Слиза по пътеката бута се между двамата двойката отпусната закопчаваща се нещо им шушне на ухото те ме поглеждат гледат ме. Слизат. И тримата.
Аз прибирам книгата, обличам якето гледам през прозореца. Слизам. Гарата е пуста. Тишината е кръгла. Отпуснат съм и съм малък.

понеделник, януари 31, 2011

ШиЙ

закърпям си стъпалото,
прокъсано е не не е прокъсано е не е много
но така се получава то от много връщания
наобратно
заради забравени заключвания и
всякакви такива ежедневни малки важни ритуали.
се скъса то от много извървявания
и аз го кърпя като горд шивач
в петата
шия я навътре – вънка
пак така закърпвам
след иглата
остават дупки малки кръгли нищота
аз шия вътре – вънка вънка шия вътре шия
и повторно и потретно и така нататък до безкрая
изпробвам разни модни шевове.
А цялото това
това е цялото
е всичкото е то от много извървявания
заради изключени предмети/случвания/хора/уреди
заради ненужно малки дневни ритуали

понеделник, януари 03, 2011

ТОЙ КАЗА:
Аз рина сняг. Oсмислям си живота с малки героични
пориви.
Като предпазя някой от подхлъзване и счупване
А ти си моята приятна компания от време на време
Само единствено
Когато не си ти, а си това, което ме храни с хубави
Приятни и менеугодни неща.
Аз съм бог в менецентричната си система
(мъничък мини Иисус)
И няма по – хубаво нещо от това
Да си създавам мини чудеса с които да спасявам
хората от подхлъзване.
И нищо нищичко не съм ти направил
С доброто си християнско храносмилане
на смирен мъченик, изпитвал цялото
нещастие от време на време
Примерно аз
Във всяко отношение съм добър и прекрасен и съм ти толкова
Прекрасен приятел че виждаш ли
Даже няма да ти разривам пътеката, по която ще минеш,
За да ти е спокойно, че ще паднеш по нея
И ще си пукнеш главата геройски
Точно както поиска да бъде

НА МЕН и ОБРАТНО.