неделя, декември 12, 2010

Със същия късмет аз бих могла да се родя
навсякъде или пък никак
Но тук ми бил късмета както казват хората понякога
а понякога не щат да казват нищо и само премълчават драматично
....Късмет ли бе да го опишеш...

Тръгвам по раздраните ти улиците
в които
хора със витрини на гърба
опитват
Да спечелят някой лев
За бира,
ядене,
презервативи,
коз
А някой дядка (май умопобъркан) им разказва той
за разни български герои
разни
дегероизира в лудост
а Аз не искам да го слушам хич не искам даже никак
да го слушам
и си пускам плейъра
на Tool за да съм куууул
и хич
хич хич
не ща да слушам за
лиспа на късмет и перспектива.
Отивам тръгвам ето
По
раздраните ти улици
И тротоари също
С трупове разперени звезди
Събрали цялата си мъка и нещастие
(само както труп го може)
Късмет те нямат тези трупове
Така да ти се случи да умреш
На улицата както си вървиш или пътуваш
Или мислиш и за трите едновременно
И да паднеш и да няма как да станеш
После син чаршаф върху главата
Хората на купчини роят се над черупката
Обсъждат нещо за студа
А всъщност всъщност май че им се иска
Да разръчкат тоя труп
да го побутнат – Ей, това не може да се види всеки ден !
Хайде всички да погледаме смъртта
как
ни е дошла на гости
в този хубав ден прекрасен
на крака ни е дошла на тоя тротоар
пред магазин за
гащи сутиени и камшици с намаление.
А ти лежиш и си звезда разперен
разперен си като звезда
Разпорен джоб си вече всичко си изсипал
И се гледаш от високо и проклинаш
времето и лошия късмет да се родиш
в страната си и да умреш във нея също.
Само както труп го може.