понеделник, октомври 18, 2010

Аз ти подарих НЕЩА
Подарих ти думи
Подарих ти многоточия
Грижливо подбрани погледи
Благоприличието си.
Подарих ти колкото имах колкото съм готова да дам и колкото
Предпочетох.
Ти не ми даде нищо
Освен, че прие всичко безропотно.
Но е така.
Натоварен си с други задачи
Цепиш дърва
Редиш дърва
Редиш спомени
Цепиш спомени
Цепиш думите на две
Палиш загасналите огнища
Редиш домашен уют
Отричайки, че това, което крепиш отдавна вече
Е загнило...
Подари ми нещо...

вторник, октомври 12, 2010

Все на едно и също място обикалям
В тези сънища
все през едни и същи врати се прокрадвам и винаги съм със себе си.
Раздрани плакати върху
Студени сиви стени
Миризма на скара
Миризма на урина
На мокри кучета
На мокри тунели

Все едни и същи са маршрутите ми
През едни и същи гънки на мозъка
Покълнал е асфалта с малки стъпчици
Когато падне вятър ще порастнат
И ще растат докато стигнат до небето.
Все по едни и същи пътища ще мина
Събуждам се във сън
…. и наобратно…

понеделник, октомври 11, 2010

четвъртък, октомври 07, 2010

„ти трептиш около себе си
и не си пред мен”

аз трептя пред теб и
не съм около себе си.

и колкото и да е задимено
мелодично и безпричинно

нямам причина да не
бъда на себе си.

знаейки
че ще трептя на друго място
в други възможни
ординатни оси
начертани на
светлосив асфалт
между порутени блокове
несигурни стъпки и
локви.

Така че предлагам
Да пресметнеш добре
Функцията си
Да си вземеш трептенията
Със всички възможни позиции
За да бъда отново около себе си
За да бъдеш отново със тебе си...