сряда, юни 23, 2010



Me. Growing up.



Self-destructive optimist.


::::::::::::::::::::::::::::::::::;

оголените кости на ребрата и
потръпваха като бяла стоножка
обхождаха ъглите на стаята
и издаваха ритмични хрипове
анорексичните и тласъци
отведоха във стаята
в средата с празна чаша от
кафе
следи червени от червило
и няколко накъсани хартийки.
разчитай кодовете по стените
път те чака ако има чайка
две листа преплетени - тегодба

а Майката във къщи се вълнува
от нормалното кръвообращение
и перисталтиката на стомаха.
какво закусва тази сутрин?
сърцето си със два домата
гнили
с пъпчици
набъбнали
като гърдите ми преди стоножката
да се превърне в корда
да се провре през дупката
в напръстника
и да избяга през тавана на прозореца...

петък, юни 11, 2010

Липсвам ли си ?

Изгиризи си ноктите до кръв

Липсваш ли си?

Убий ноктите изяж си пръстите
Повърни си мислите

Липсвам ли си?

Обърни наобратно себе си
Изсипи черното
Настъпи в локвата
Настъпи време
Да си липсваш
Когато бягат всички
а ти не можеш да ги посочиш
не можеш
изяш си пръстите
изгризи си ноктите до кръв
ти
ли си ти ли лип свам?