неделя, юни 14, 2009

оня странния мирис на липа и пощипването на вятъра на дясната страна на тялото
чувствам опиянението сякаш нещо е мръсно, а не е и ми харесва такова неопределено
ще отпътуват всички скоро липите ще окапят ще стане задушно и ще замирише на чай
аз ще заплувам като кубче захар, чакайки да ме погълне това, което остана.
мили мои, ще сложа чайника да бие на кухо докато се завърнете
тогава ще се сгреем над чаши пълни със зелени листа
ще се посмеем на натрупаните цифри на бръчките на челото и бръчките във чашите
ще симулираме предишната си заедност
а всъщност
всеки ще предъвква листенцето вперен в своята си точка в нищото...