понеделник, май 18, 2009

противоестетическата геометрия на
приближаването ми
кара
стъпките ти да прекарват
известно време под определеното им пространство
застанал пред
пропастта на лепкавата ми действителност
отваряйки и затваряйки
врати безшумно
онези отречените размишления
оставени на течение
хремави
утопии
за
разказаните от мен
пътеки ...
обърках
разплетоха им се нишките
на разноцветни
лъскави кончета
на кутрето ги навивам
кутренцето е болно
кутренцето - вретено
нарисувано
на криво ми го подариха
с моливите на онзи милия образ
който
в триъгълниците на размишленията
ти
се подпирам на изпъкналите си
лакти
с тях копая нагоре
през крясъците