неделя, септември 27, 2009

най - краткото ми стихотворение
с неизвестен край
то съдържа само теб
защото не мога да те римувам с никого...
най - грозния човек...
ти го познаваш
добре се познавате
той е опакото на лицето ти
синя светлина прозираща през
цепките на очите
отвори и този прозорец
за да подиша
най - грозният човек
познаваш го

понеделник, август 10, 2009

мисълта понякога се губи
плъзга се по ноктите,
сърби по бузата
чувствителността се изгубва
когато я дариш на някого
(онази сензорна чувствителност
отговаряща на дразнителите по естествен начин
- с болка
чернокървяща екзема )
да я погали
(той я погали)
и когато е по правилния начин
чувството не става вдъхновение
ти не ме вдъхновяваш, любими
ти си Аз, което обичам,
а
това което обичам си аз
и колкото да е лесно и сложно
така е

неделя, юни 14, 2009

оня странния мирис на липа и пощипването на вятъра на дясната страна на тялото
чувствам опиянението сякаш нещо е мръсно, а не е и ми харесва такова неопределено
ще отпътуват всички скоро липите ще окапят ще стане задушно и ще замирише на чай
аз ще заплувам като кубче захар, чакайки да ме погълне това, което остана.
мили мои, ще сложа чайника да бие на кухо докато се завърнете
тогава ще се сгреем над чаши пълни със зелени листа
ще се посмеем на натрупаните цифри на бръчките на челото и бръчките във чашите
ще симулираме предишната си заедност
а всъщност
всеки ще предъвква листенцето вперен в своята си точка в нищото...

понеделник, май 18, 2009

противоестетическата геометрия на
приближаването ми
кара
стъпките ти да прекарват
известно време под определеното им пространство
застанал пред
пропастта на лепкавата ми действителност
отваряйки и затваряйки
врати безшумно
онези отречените размишления
оставени на течение
хремави
утопии
за
разказаните от мен
пътеки ...
обърках
разплетоха им се нишките
на разноцветни
лъскави кончета
на кутрето ги навивам
кутренцето е болно
кутренцето - вретено
нарисувано
на криво ми го подариха
с моливите на онзи милия образ
който
в триъгълниците на размишленията
ти
се подпирам на изпъкналите си
лакти
с тях копая нагоре
през крясъците

сряда, април 15, 2009

скача ми се
а няма никъде, където да пропадна
нямам и прощално изречение
не мога да ви кажа нищо умно
просто ми се скача
безобмислено
и безпричинно
безобразно
образно
го казвам!

понеделник, март 30, 2009

на текениената печка
(ОПУШЕНА)
поставени няколко съда
без значение е формата, защото така или иначе са празни
на едната страна спомен от опарено
отдясно - АЗ
отляво споменът
отгоре съдовете
не толкова празни
в единия надписани листчета с
разграфени дни
на късмет теглим по едно
всеки ден - написан наобратно
чета отдясноналявоотлявонадясно
и ми се струва все набор от букви

презобратно

лепкави са листчетата с подгънатите краища
колкото по - малко остават
толкова повече се старая да открия реда
на буквите
отчаяна закономерност в
кривите...
първатапрезвторатанатретатаотдясно
отляво белег от опарване
пролет
и на тясно АЗ....

четвъртък, март 05, 2009

ръбът, стъпалата
търся с дланта си края на историята откривам
малка кутийка
вътре уплашеното си изражение
общувам навъпреки със себе си
стискам меки обещания
на които полагам главата си вечер
ръцете. разперени
търсят окръжността
в която да се движат
равномерно
отмерено
непрестанно
докато
се втвърди въздуха
докато застина
в най- удобната поза
за себе си
....

петък, февруари 20, 2009

бяло толкова бяло, че търсиш края на покривката
за да прибереш половината на скришно за да не се
изцапа.
самоизмачквам се
за да изглеждам приятна
за нечия друга болна представа
един друг един се лъжем колко ...
болно е всичко с което
мечтите с които се храним
са загнили от много премачкване
като хлебни топчета из ръцете ни
зашиваме си пръстите за коленете
един на друг през друг от друг един без друг

.....

понеделник, февруари 09, 2009

той написа онова за мен,
но той не помни такива работи
той не помни и мен
(а понякога забравя себе си)
не ме помни
весела, боса
сърдита
непохватна
крещяща
рошава
мила
обична
и понякога
добра
понякога умна
понякога
не

Така понякога
забравям себе си...

вторник, февруари 03, 2009

да умре приятел
и ти да забравиш,
че е бил приятел
ето
колко
лесно
се става
сериен убиец...

понеделник, февруари 02, 2009

сива перушина, която докосва ръката
меки мигли, които целуват бузата
все спомени, които чоплят
съзнанието
и
никога
няма
да
са...

понеделник, януари 19, 2009

знаеш ли колко ме е страх да остана
със себе си понякога. толкова че се вкопчвам
в безсмислените ни бръщолевения
и ги разтягам до безкрайност
докато се опънат до онази точка на
откровена гротеска.
знаеш ли, че понякога
е толкова тихо в главата
че чувам стърженето на собествения
си поглед върху книгата
неумението ми да търся смисли ...
"всеки умира, когато трябва
в най - неподходящо време"
чувам ги ... не ги чувам
знам какво ще си кажат
в миг на успокоение малките ми
приятели
ще пофилософствуват
ще премислят
и ще се вкопчат за краката си
като най - сигурното средство
за тяхната саможивост.
ако с пети допираш тавана
това значи ли че няма накъде да
извървиш пътя наобратно???
и аз ще умра...
затова ме е страх да се върна на себе си
за да не открия истината
че костите, които ме подпират
ще се превърнат в сигурно доказателство
за наличието ми под земята...
някой ден...
някой ден...