неделя, ноември 30, 2008

страх да излазя навън
и да се промъкнa през себе си
страх да напълнq дробовете с
топъл/хладен/леден въздух
страх да се изсипq наобратно на
улицата сред хората наобратно
като черна малка ненужна торбичка да се
помятаm из хорските пътища
и да пристанa някъде
на неудобно проветриво.
удобство в колебанията
удобство в илюзиите
удобни кресла
с удобни хора
едноетажни къщи
с комини...
удобство от монотонното
ежедневие на
дресиран куфар
забравен на тавана
наплъстен със прах и
спомен за пътуване...

петък, ноември 28, 2008

дланта ми лежи простряна на балкона
чака някого да му помаха
аз я чакам да изсъхне
за да мога да я поставя в музея
сред ненужните си рекливи
самата аз реликва
се простирам според мислите си
обземам цялата стая
промушвам се под леглата
и се свивам
там
където
зреят истинските ябълки
докато умрат
промушени
от дружелюбен червей
прозрял какво е мекост
и притихналост.
ръката ми простреляна
жестикулира на балкона

понеделник, ноември 24, 2008

АЗ не искам
докосване
близост
прегръдка
може би шепа спомени
и позната мелодия
разливаща се по тавана
отдолунагоре
отдяснонагоре
кръговобезумно.
може би...
може би
коса разпиляна
страхливо
подарена тетрадка
с грижливо изписани букви
пред някоя
бдителна лампа
забравени
нарочно думи(ожулени в асфалта)...
може ли?
може би
аз не искам :

прегръдка
близост
докосване
...

вторник, ноември 18, 2008

в оня мъчителен ден
когато
утрото ще е пепелявовечерно
когато
ще остана сама
кога - ка- ка - то
око загубило пейзажа си
след сън.
и в пустата озъбената стая
там където се препъвах
във килима
сред фотогенични полилеи
няма да оставя
друго освен себе си
пред прага
със бележка бяла
между сгърчените пръсти
после там...
под нищото ще пише

((post scriptum по страните
(и от двете) :
Да спра си мислите забравих
тръгвам си, не ми пишете...))

събота, ноември 08, 2008

Tази вечер се превърнах в Никой
а Никой по Презумцията
никои не го търси:
Стои си в ъгъла покорно
и мърмори си
свещени тайни,
които само Никоите знаят
А невестулките пълзят из своите глави,
не се промъкват даже тайно...
не желаят да общуват с Никои
защото страх ги е
да не изгубят себелюбието си
и да се обгрижват
мъничко по - малко.

събота, ноември 01, 2008

USER MANUAL

Преди да излезеш навън поеми достъчно голяма доза въздух, премисли маршрутите и потегляй без много да му мислиш. На непослушните не се полага да излизат. Когато си проправиш път между хилядите рошави глави на улицата, уцели най-пряката в дясно, хвани се за единия и край и погледни през шахтата къде отиваш. Любопитните не се наказват с бягство. Спусни таз стълба към небето, хвани най – къдравия облак и погледни през него като слънцето. Сега надолу не се диша от минути и от граждани...