понеделник, октомври 20, 2008

бягаше много напред
не бе взела нищо със себе си
нищо нямаше да трябва
освен онзи танц
до разраняване
стъпалата ти кървяха ли тогава?
бягаще
вятърът я поглъщаше
и все по - дълбоко
трябваше да диша
за да прокара път между
гъстата мъгла
която обгръщаше дрехите
не и трябваха
искаше студ
и нещо меко
нечия ръка
да притисне до вътрешността
и бягаше все така бягаше
а понякога танцуваше
безсмислено
се въртеше в безизходния си кадрил
и търсеше с очи
дърветата топло
бузите са порозовели няма вятър
всичко ще си замине някога
един ден
всичко ще остане на пътя
със следите от разранените стъпала
и онзи плаж на който никога не стъпи
стъпеше ли ще потъне
и нямаше да е същотото
а трябваше да бяга ....

неделя, октомври 19, 2008

терапевтично ми действат тези погледи
карат да се чувстваш наполовина глупав
и малко - безучастен към лепкавото
в главата ти
и когато изчтече през пръстите момента
остана празна шепата ми
пръстите се сгърчиха
и не успяха да съберат
изпадалите на земята
хартиени корабчета
заплуваха по килима
и се удавиха
преди да ги излъжа
колко
няма да ми липсват.
вятърът зъзне затворен
между ребрата ми
и вие оплетен в
тях...
премигват всичките очи
постоянно наблюдават
от тетрадките.
посинява ръката ми докато ги
рисувам
толкова много лица
липсват
за да попълня........

вторник, октомври 14, 2008

виждал ли си планината цялата премръзнала от студ
и есенните круши навели глави
как мъглата свети над града а ти се иска да я
навиеш на показалеца си и да протегнеш езиче
за да опиташ тъжния и вкус
виждал ли си как всичко се
превива от умора -
- предава и умира -
защото
-така -
-така -трябва
под звуците на онова пияно
и хриповете на луната
стават туберколозни
(не мога да погледам озъбеното и лице )
и оранжевите лампи
оцветяват тялото ми
докато пуша живота си
и никотинови спомени се полепят под ноктите
..................
а луната захапва небето
силно и го стиска със зъби
и дере
силно дере
и пищи
и дере.................
виждал ли си как крушите блестят в
предсмъртния си полет
виждал ли си ?
ВИЖДАЛ ЛИ СИ ???

неделя, октомври 12, 2008

върна се от другото място
по - хубавото
и не беше наужким
сърдита на времето
че не вали непрестанно
и беше уж сърдита на хората
че валят непрестанно
и тя заваля
за да не остане
различна
и стана на локва
на деветата пресечка след нашия тротоар
веднъж ми позволи да си
измия краката в нея
и сподели, че миришат.