петък, юни 27, 2008

тъжно е
и някога ще се случи
докато седя
сама
със някой
или със
себе си
отсреща
ще преминат
силуети :

и няма вече
аз
ти
ти
аз

аз
аз
ти
аз
когато
щото
как?
причини
отговори
мисли
октомври
3
т.н.
и всякакви такива
мъчнотии

(никого е в третото лице)

когато
ти и аз
се озверят

неделя, юни 22, 2008

Свинщина

половината от думите не са ми понятни
живея някъде на границата на абсурда
не обичам изреченията с препинателни
защото препъват мисълта ми.
понякога полагам точка за да си почина, понякога съм просто
неграмотна.
мисля си... така си мисля ... апотеоз на наивността
поеми с многоточия
глупости!!!
съм
или ???
несъзнателната инерция играе лоши шеги.
ПИСАТЕЛЧЕТАТА НЕ ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ. ПРЕХВЪРЛЯТ Я!
ПОДАЙ ТОПКАТА НАТАТЪК. подай я и гледай как се гърчат
глупавите гримаси
наивните напъни на безнадеждността
кажи им че си великото
превъплащение на ерудицията, че пиеш чай следобед, носиш си
дипломата в задния джоб на панталона, да ти е близо до задника!!!!!!
провери си името под текста!!!
правилни ли са ти буквите???
къде
си мисля... трябваше да излезе нещо
като трактат за глупостта
а то какво излезе
нямам да го поправям щото ме мързи
като всички в тоя пансион
за малолетни умове...
малоимотните
ощетените!!!
блажени да
са
ТЪПАЦИТЕ
ОГРАНИЧЕНИТЕ
УНИЖАВАЩИТЕ
МНИТЕЛНИТЕ
МРАЗЕЩИТЕ
МОЛЕЩИТЕ
ЛАЗЕЩИТЕ
ГРАЧЕЩИТЕ

ЗАЩОТО ЦЯЛО Е ТЯЛОТО БОЖИЕ И МОГАТ ДА СИ ГО КЪСАТ КОЛКОТО ИСКАТ...
Когато прокара дланта през прозореца
и вятъра сплете незнайни шевици
през пръстите малки и леко отворени
рисуваше в мекото облачни знаци...

сряда, юни 18, 2008

онова малко пиано
не излиза от черния ъгъл в окото ми.
дълбае
надолу
през девет
планини в десета
рисува прогресии
и регресии.
онова тъжно пиано
знае само
Сонатата
и до безкрайност
погребва
звуците си
в мене.
онова смешно пиано
хрипти
в крайчеца на окото ми
и все
онова черно пиано
все ще е там

понеделник, юни 09, 2008

From on high

Когато поседя малко на балкона, не усети нищо между голите пръсти на краката си. Вятър, въздух, студ. Нищо.

Такова безучастно време никога не бе се случвало.
Дърветата бяха застинали и просто си
стояха вертикално. Нито шумолене, нито зеленеене. Трудно беше да се каже, че имаха цвят.


Когато поседя малко на балкона и омръзна и се свлече към земята.
Притеглянето бе
бавно и протяжно като целия следобед.
Дори сянката и беше застанала като локва и отказваше да мърда.
Иля я побутна с крак, но след като сянката дори не се опита да отвърне
на нахалството,се отказа, въздъхна обезнадеждено и продължи спускането си надолу.

"В трудноопределими следобеди като този ми е невъзможно да живея. " -помисли си момичето, докато отупваше не-напрашената си рокля - съвсем по навик - опита се да бъде енергична, но някакво вътрешно чувство и подсказваше, че няма за къде да бърза и тя му се подчини. - "Няма смисъл."

В същото време в крайчеца на ума и нещо щракаше и човъркаше вътрешната част на черепа.

Чу се изхрущяване, сякаш някой стъпи върху яйчена черупка; после мляскане и две огромни
устни се изнизаха през новоотворила се дупка точно над тила на Иля.
Рефлексите на момичето бяха
отегчени, затова единственото, което успя да изпусне като реакция беше едно вяло "Ох" и
леко почесване по върха на темето.


Междувременно устните примляскаха и проговориха (дори за тяхно най - голямо учудване) с приятен
женски глас, с два пъти по - приятна интонация и с трижди по - приятно, изключително сладко рррр - кане:

- Добррро утррро, добъррр вечеррр.
Ние сме пррратени свише!

Иля подочу нещо, но бе твърде заета да разглежда големия пръст на десния си крак, който
беше се така подул, че не приличаше вече на нищо ней познато, та трябваше наново да се запознава
с него.


-Добррро утррро, добъррр вечеррр. - каза втори път гласът свише, който не прозвуча чак дотам приятно както първия.


В този момент Иля се досети, че трябваше още вчера да се досети за нещо което е трябвало
да се подсети оня ден, и се залови да разнищва тая работа.


Така продължи няколко дена.


- Добъррр вечеррр, добррро утррро! Тук съм, за да разкрия смисъла на съществуването ви - потрети гласа свише, изгубил съвсем вече такт, приятния си женски тембър и двойно по - приятната си интонация.
Трижди по - приятното ррр-кане се беше превърнало в нещо като стържене - по - скоро дразнеше слуха и не бе съвсем така трижди по - приятно.


- Наистина няма смисъл - каза в заключение гласът свише и всичко и се прибра както си се появи.


- Нима няма? - излязла внезапно от унеса си изкрещя Иля.

В същото време (като дар свише) някаква муха се вмъкна в дясното ухо и успя да обърка мислите на момичето до такава необратимост, че то мигновено забрави причината за внезапоното сепване и се завърна към обичайното си нищоправене.

събота, юни 07, 2008

неделя, юни 01, 2008

Една ТЪПА POP песничка
(за разтуха)

имам си музика
имам си музика
във виртуалния ми
свят е всичко подредено
цветово и емоционално
всички се обичаме виртуално
обличаме виртуално
със единици и нули
разкривявам си скобите
в усмивка
...
всичко ми е в тон
всичко ти е в тон
всичко е в тон
аз съм във тон
и те са ми в тон
и сме или тъжни
или весели
във виртуалния
свят няма нюанси
всички сме в тон
1010101010
със себе си
а навън?
а вънка е смрад...

Ctrl+Alt+Del