петък, март 14, 2008

ФЕВРУАРСКО

кал
локви
лепкавост
и изоставена земя.
скъсана
обувка
задържа
погледите
под езика
а
мръсно е ...
и
(вече)
ничие
ненужно тяло
натикано
в кутия
плава
във последната
си платноходка.
душата
(кадър,
неопределеност )
бди
над малката
черупка...
спи дете
спи
прекрасен сън
живот
предвечност
локви
кал
защо ги рисувате тия ангели
на тетрадки
от 40 листа.
с пожълтели
ъгли и
малко пространство
(къде ще положат крилете си?)

защо ги рисувате
черно бели
или посинели
от мастило
(крачката им
са запетайките
на
предното изречение.)
защо им бодете
очите с пергелите
и ги карате да
падат
(по последна мода)
оставете ги свети
във храма
в тетрадките,
там,
им е тясно

за какво
са ви тия ангели
нарисувани?
за декорация
на обърканото
съзнание
за себедоказване
или себеотричане?

и нека политнат
тетрадките
нека избягат
с пожълтелите си
крила
(макар и през прозореца
за
кратко)

тия никому
ненужни
ангели

понеделник, март 03, 2008

АВТОПОРТРЕТ

през стъклото
на бутилката
поглеждам
кръгчета
концентрични
виещи спиралите
си
въздушно
необмислено.
и косата ми
не е червена по
нечие желание
а по мое собствено
крещи
пак по мое собствено .
в десет
ще дойда
на себе си
ще мина през себе си
и ще изляза чиста
във всяко отношение.
що се отнася до
огледалото
мнението е
многозначително.
обичам
концентричните му кръгове
които се
стесняват
в най
разюзданата точка
на
крещащата
глава
наум
през
ум
не ми
минава