сряда, февруари 27, 2008

"тъга
забрана
самотност"

от трите думи
ще излезе хубава поема
три педи широка
и два пръста дълбока
дето можем да я заровим
и
след това
ще я изравяме
при всеки полъх
на раздялата.
(ще изровиме поемата
и ще се смеем над
посинелите и
ноздри)
за да стигна
до оправданието
"или ти или никога"
за да
остана
насаме
натам
нататък
тръгвам
с пръст
под ноктите
по лунна светлина
ще хвана пътя
към пустинята
и ще го дръпна
(като черга)
под краката ти
и няма
нишки
паяжини
жици
които да достигнат
толкова дълбоко
няма !

събота, февруари 23, 2008

затисни
каналите
за да потекат
капките навътре
не им позволявай
да излизат наяве
никога
повече
или
по - малко
и в двата случая -

Шепненето
задължително!

в коридора
не пускат
без
сърцеизтръгвачки,

но ми
казаха да дойда в петък

петък е
хубав
ден
да приключиш със всичко
да врътнеш ключа
да въздъхнеш
и да поровиш
възглавницата
за случайно
забравени
сънища.
(каналите
отвътре
провери
си!)
запуши ги
с мъничко памук
да не
текат
навън
събуй обувките си
и избягай
през прозореца
мравчиците ще
ти пазят вдъхновението.
и съвестта
ще
ти
запазят
защото в
коридора,
там,
не пускаха без
сърцеизтръгвачки

неделя, февруари 17, 2008

РЕКВИЕМ

ето я Герда...
гола
стърчи в ъгъла
и потраква със зъби.
Малката Герда
Русата Герда
горда и някак
по момчешки чувствителна.
взеха ли ти дрехите?
"да не мога да се скрия..."
откъснаха ли ти стъпалата?
"да не мога да избягам..."
забраниха ли ти спомените?
"да не мога да се върна..."
да да
Герда
в ъгъла
и очите и правят дупки в
тишината.
порцелановото и тяло
е надраскано, а
тъмнината бърза
да попълни
неравномерностите.
(взеха ли ти стъпалата?
"да не мога да избягам!")

очите
очите
забравиха!

Герда се
доближи до
прозореца.
"захар"
долепи се до
прозореца
"студено"
и
избяга
през
окото си.
дясното
синьото.

взеха ли ти спомените?
"да не мога да се върна..."

Ето я Герда
голата Герда
гордата Герда
някак по момчешки
наивна.

напред
слънцето
зеленото
слънце
безпристрастно
светлината бърза да избяга
от неравномерностите и.
кристалните
цветя
наблизо .
"колко са
прозрачноискренни..."
мълчат
наивноискренно....

а Герда?
ЕТО Я ГЕРДА!
горда,
безименно
горда
като ония герои
заровени под краката и .
очите я водят.
водят да види...

очите ти взеха ?
очите оставиха.

в предверието
на поляната
огледалната
пропаст
общува
с небето
и ето я Герда -
отсреща,
насред,
застанала
наопаки -
надраскан порцелан
пред синьо достолепие -
а счупеният нос
и напомня за
нейната самотност...

взеха ли ти дрехите?
"да не мога да се скрия..."
забраниха ли ти спомените?
"да не мога да се върна..."

защо са ти очите, Герда?

ЗА ДА НЕ ЗАБРАВЯМ!!!