четвъртък, януари 24, 2008

видях
деца
да си играят
на искрящата
площадка
и някак си слънчево
ми се видя
под пластовете
от бетон
те бяха там
(вечно бяха там)
и
се пръскаха
в
лъчите
се удряха
капките
и
разтапяха цветовете
около нас
децата
бяха толкова щастливи
щастливи
щастливи...
звуците
се удряха
в стените
звънтящи звуци
на надежда...
движение
вода
под стъпалата
и децата
и ние
всички
бяхме
там
дъхът ми...
страх ме е...
дъхът ти...
срам ме е...

петък, януари 18, 2008

когато
думите
искрят
във тъмното
е
безобразно
тихо
и няколко
измислени
етюда
се превъртат
бързо из главата ми
когато буквите
изграждат
смисъл
отреден за друг
разграждат
смисълът
граден от мен...
няма ли да
ме разкъсат
безпардонно?
ТИХО
Е
в главата!!!