сряда, декември 19, 2007

Моля, върнете се за Коледа

на Линка,
"която се сърди и плаче" :)

със сестра
ми вече
не говорим
често.
сякаш не изживяхме заедно
половината от живота си.
сякаш не се наранявахме
толкова много,
а набързо гримирахме
синините си
накъсахме снимките
потренирахме усмивки
за да бъдем обични.

със
сестра ми
си
мълчим
дигитално.

какъв приом на цивилизацията!

аз
рядко
заговарям
сестра си
заговаряме се,
за да
разменим
фиктивна близост.

Тя,
сестра
ми
ще се върне за Коледа
с кафеви ботушки
ще ги остави до моите
и обувките ни
ще си кажат повече
отколкото
ние
двете
за няколко дена.

какъв парадокс във системата!

всичко
остава
фиктивно
във
времето -каквото - трябва - да - бъде
няколко погледа
няколко думи
празни чинии
и усмивките
също такива.
и после сестра ми ще си
замине,

аз след това

както
ще е
от сега
и
нататък.

но за
двамата
останали
фиктивното
не
е реалност.

вторник, декември 18, 2007

Шушулено

не че студът ме спира
да не се отричам от коленете си.
ще заема позата на
безтегловност
в оранжевият
свят.
където е топло
под трите
пласта
на фантазиите
си.
в
най - дълбокият
ще ме откриеш.
тракайки със зъби
чакайки
бели шушулени
сънища
ме пресрещат
в мокрите
отверстия
на градовете
по които стъпвам.
бели
и мило
нашепващи.
ако се науча да
ги контролирам,
помни!
оставам
в тях
завинаги
тогава
студът
ще ме
накара
да
се откажа
от коленете си

събота, декември 15, 2007

моливите
когато се счупят
тогава
ще спрем
да се молим!
усещам
графитена
липса.
ще махна
с ръка!

петък, декември 07, 2007

рам тирирам, рам тирирам
ще си тананикам
докато ме гледаш злобно
в мрака
рам тиририрам
тъмнината
е разстоянието
между
погледите ни.
блестят
бясно
бясно
ме търсят
очите
няма да ги погледна
мирзимата
на нафталин
страшно е
рам ти ри рам
(мама,
мама е някъде там )
страшно е
не ме докосвай
с малките си
сбръчкани
ръце...
ти отдавна
загуби
материята
след толкова сънища
не е ли достатъчно?
там там там
като малка
се криеше
под леглото ми
рам рам
не ме е страх
страх
не ме е
дам!
дали?
докато
нафталина
попива
в дрехите...
теб те няма...
рам ти ри рама...
теб те няма... няма ...

сряда, декември 05, 2007

без интонация по - добре се общува
без мимики
и всякакви издайнически щуротии
лицата ни да са бели платна
а покрай тях да кръжат думите
обезобразени и те
нищокрещящи
и хлипащи.

нали казахме без интонация?

лицето ми гладко като яйце
се белее
не се хили
всички се хващат за тази асоциация

няма нищо
какво да ти каже лицето ми
пръстите и те са
дървени колчета
потрепват
при вибрациите на шумовете
само шумове издаваме
без интонация
into nation
emotional creeps
или иначе казано
безмълвно
ще комуникираме
или ще убием комуникацията
към която се пресягаме
със сухите си ръце.
и никога не сме били
толкова предадени
от емоциите си
...досега...
когато ни лъжат
затова
без интонация
ще общуваме
безизразно
без
изразни
средства
ще търсим ...

...ефектът

ефектът

е двоен :

или няма да се открием

или няма да се открием ...