събота, ноември 24, 2007

добър вечер, Старшайн
пак идваш запъхтяна
като
от нечия изстрадала фантазия.

ще седнеш ли до мен
на излъскания камък?
Камакът е объл
обли са гърдите ти,
меки са ръцете ти,
а мислите ти се въртят в
една окръжност
чието предисловие
е станало порочно.
Старшайн е
глупаво име, нали го знаеш?
Но няма как да те наричам иначе
нали и двете сме глупачки
кацнали
на тази мъхеста скала
безпредметно
взирайки се
в кухите
си
очни
ширини.

ако босите ти крака
закървят,
Старшайн,
нека
дирята
да води
към себеотрицанието
ми .
скалата е грапава
от другата страна
как мислиш
ще ни издържи ли двете?
или е нужна жертва,
за да запзаим безумните сънища
поне еднично.

Двойно
е отрицанието
двойни са
отраженията във
водата.
и посоките
са двупосочни.

натам , накъдето сме поели
самотата продиктува
произшествия.

Двупосочно
ще загинем!

петък, ноември 23, 2007

в студената мекота на
прасковената мъгла
ми намигна уличната лампа.
къде отива я попитах...
тя ми каза към небето.

(ако тръгнем двете във
една
посока
дали
зa всички ни
ще
има
място?)

стълбите
си тичат
и те се
стичат към небето

цялата материя
се свива
в точката накрая.

кой ще изпревари
съществуващото?

две дървета си
мърмореха
"Да остискаме таз зима само
и ние,
братко,
ще потеглим"

Материално
ощетени...

(щом загубя се в мъглата,
моля ви, не ме търсете
аз за себе си ще съм си чужда
камоли за няколко очи?)
...

събота, ноември 17, 2007

над 200 излъскани страници
лъснаха 1000 глупости.
грачене
храчене
на природените деца
на смога.
на смуглата представа за
живот.
голямо
голямо нещо
е градът
с озъбените си блокове
лампата с червеното око
до блока в дървеница.
надървен град
с надървени илюзии
с разлигавена паст
лапа
лапа
хората лапа
дребните хорица
с дребнавите си проблеми
и древните илюзии за щастие.
ХАЙДЕ ДА ГО НАТРОШИМ
с мечтите си
да запълним
дупките в билетите си
с малко оптимизъм
да го лишим
от бездарното
му облекло
и върху електрическите му глобуси
да начертаем пътя към нашета нищета.
да се втурнем в потракващата му бездна
и да открием щастието, такова каквото си
го измислихме.
после ако оцелеем
ще се изплюем на
трамвайните релси
и ще хванем влака за село

понеделник, ноември 12, 2007

ГЪБА

Искам да зова се гъба.
Искам да живея в сос.
В мене искам да се спъват
и да властвам над поднос.

Из шубраци да гъбувам,
да ухая си на тор.
И за мене да тършуват
из зеления простор.

Искам да съм гъба китна,
с точки бели на гърба.
И дори ако ме ритнеш
да израстна пак в торта.

А когато в първа среща
ти целунеш моя ствол,
ще се хилна аз насреща.
После - болница и гол

ще те пратя метри долу.
Там, под меката трева.
После пак, нали съм гъба,
аз от теб ще израста.