събота, октомври 20, 2007

черно куче.
празно
празно
грозно
празно
ела

там пръстта е рохка
и в нея покълват
наново душите.
там дърветата са студени
и не казват повече отколкото трябва
да кажат...

черното куче се храни със спомени
желязно потраква
дъжда по покривите.
железният дъжд ще ни застигне всички
всякога
някога.
като кинжал
ще разпори
малкото
горещото
туптящото
а тя ще се вдъхновява
от самотата си.
ще вижда железните кинжали
как израстват от земята до небето
как
пронизват хората
ще гледа
и ще им се смее
зад стъкленото си
усмотрение.
ще се чувства горда
в самотата си.
и когато загуби и последната
доза реалност
ще побутне прозореца
за да усети
железния дъжд по страните си...
Две мънички обувки
малки и щастливи
в очакване пред входната врата.

дали ще се завърне малкото момиче?
Замина снощи то
на никого не каза
обувките му тесни бяха отеснели
и тръгна
боса по чакъла.

Те знаят - ще се върне
затова притихнали ще чакат.
Да чуят стъпките познати
и две познати стъпала
но вече
май че
загрубели ...

Ще се вмъкнат в тях
и ще си спомнят...