събота, септември 29, 2007

     Равносметка от лятото

I.
   
ето нещо безразлично
октривам
 преди
теб
стая
 таванът
почти докосва пода
изпотява се при мисълта за допира
(или за неговата
   невъзможност )
стените потичат
образувайки оранжеви
локви

около прозорците
са потъмнели кръгове
  безкрайни тъжни мисли
 като  траурни ленти
лястовиците
са закачени на
небето
и морето
е лепкаво
лепило ...
... лепна
и е жега...
 жегна ме предишното
  упорство
 и очакване
макар обречено....


II.

погледът
размива
границата
между морето и небето
за да се
превърне хоризонта
в
синя хаотична неопределеност.
Щом прострванствата прерастват
едно    в  друго
къде е мястото
 ни в тази  
лепкава безредица?
 НЕСТАБИЛИНТЕ КОНТУРИ
 очаквам скоро
всемогъщият
пръст на създателя
 да реши, че границите ми
не ми принадлежат
да  ме разпука като плод
и да се слея
   със синята
пихтия на пространството.
Ще боли ли?
...


 III.

Строя  тухла по тухла
като кирпичена къща
 ревниво пазя       
зданието  
заключвам спомени във него
За да е здраво
 ще зазидам
сянката ти
      и така ще съм
непоклатима.
И сякаш с векове
(така ще ти се струва)
ще дращиш вечер в  
крехките стени.
Луната ще се скрие
в облаците
от уплаха
и няма кой да ти
отвори.
 Защото обитателите
в къщи вече ще са мъртви....