неделя, юни 24, 2007

полунощниците са зелени птици,

появяват се, когато ги повикаш

ровят из засятото простраснтво

на натрапчиви идеи

късат с клюновете запетайки

после грачат полунощнотихо
 

събота, юни 23, 2007

време е за малко
вманиачаване.
откровено
взиране
в хиляди
микроби
пъплещи по
наелектризирания екран
завъртания,
изкълчвания на кадри
... спомени го наричахме...
някога...
там под голямата смокиня
мачкахме плодовете с крака
боси
краката ни бяха
и после оставяхме
следи по цимента...
горещ
като сиво...
като нещо сиво и горещо
трябва да съшествува ...
водата беше студена
и със сигурност не беше сива
беше прозрачна като съзнанията ни
оставящи стъпки в/у нагорещения цимент
циментени прегради
стени
глава
глава
стени
стенания
от удар
на глава в стената.
и смокините...
обли и горещи
май спомени им викахме
се търкулват
под голите ни стъпала
и изпукват преди да се превърнат
в картини по цимента...

четвъртък, юни 14, 2007

и виждам, когато се спуска
светулка към моето тяло.
тя иска през мен да говори
да хване на мисъл средата
на равни моменти да мига.

да иска със мен да говори.

и виждам се - аз съм светулка
и тичам към нечие тяло
но никой нехае за мене
и аз си оставам да мигам
на равни моменти нелепо.

светулка е глупава дума.
аз искам да съм еднодневка.