неделя, април 29, 2007

Разстоянието след светофарната
раздяла се увеличава със свиването на мускулите.
Меките стъпки заглушават децата на безсмислието
и запълват самотното приближаване към дома.
Ежедневието изпълва разстоянието
между рамената ни.
Въпреки че бяха противоположни
те някога си пасваха.
Сега са леко изкълчени.
И думите са подвити в различни посоки.
Цинизмите утежняват несъответствието ни.

разлики

Посоките накъдето поехме преди година
се разплетоха
след поредната светофарна раздяла.

четвъртък, април 26, 2007

Птичките
и тази година
са напълнили гърлата си
със сочни тонове.
Ще заглушавам серенадите
във сънища.
накичените мисли
ми се кокорят
като мънички
женички.
играят
боси хоро
около
розовата издутина
в средата на главата ми.
Опитват се да ме
накарат да ги забележа.
Изпитвам крайно
неудобство
от това изпросено внимание.
Затова ще избягам
и ще посипя
с теменужен прашец
пътя към южното слънце.
За да могат
малкитe ми женички
да го открият.

неделя, април 15, 2007

Пейзажът

Понякога е по - лесно да се слееш с пейзажа отколкото с хората. Разливаш се в зелените издутини на планината и запълваш въздуха с търпение. Тогава вече погледите са безболезнени. На показ остава единствено повърхността .
Често усещаш хорските очи да пъплят по теб и това те гъделичка - планината е толкова всеобхватна, че едва ли впечатлението ти се приписва често.
Пролетта сочният въздух изпълва обраслото ти с тревички теме. Така се чувстваш прятно. Но зимата, когато оплешивееш и вятърът започне да бие шамари по голите ти скали, хората изсъскват: "Ей, че неприветлив пейзаж!" и спускат пердетата на своето възприятие, като оставят лъжливите кинескопи да им угодничат.

събота, април 14, 2007

някак си ободряващо,
но не като фрапе.
се влива сока на откровението
пред което се изправих
краката ми са
изтръпнали от толкова много
коленичене
пред
хора
идеали
глупави разсъждения
животински инстинкти
искам
да се разлее
по телесните ми магистрали
свелтлината
да разкъса клетките
да ги раздалечи
и отдолу да
прозира душата
ако я имам
ако я имаме
дано не е
изсъхнала
(изпружена под слънцето
на падението)
след голямата забрава
която ни наложи
времето.

четвъртък, април 12, 2007

един кинескоп ме е стиснал за гърлото
не мога да повърна думите.
той ще ме замести...

понеделник, април 09, 2007

Кученцето счупи си задните крачка,
сега за мен е то безинтересно.
Оставям му храна,
вода
и отивам да си търся ново куче.
Повтарям си "Ще оздравее" -
така забравям го по - бързо.


Когато падна на врата си
и ти така ще ме залъжеш...

... както аз направих с кучето.

събота, април 07, 2007

всъщност няма грешки
има погрешни възприятия.
и ако нищото не ти отвърне,
значи че не си го изискал подобаващо.
пределно ясно е че пределите изискват граници.

понеделник, април 02, 2007

Аз съм
родена наум
и изчезнала из архивите.
Когато проходих
мимоходом.
скришом от онази паплач
разсмях се за първи път.
много по - трудно
е
да се смееш,
истински
и
не наум

Старая се
да пазя
клоунската гримаса.
Прави и леко
подвити нагоре
устни.
Вманиачено взиране
гнусна пародия
Фокуси ...
фокусирам