петък, март 30, 2007

Nomenativnost.
объркано съдържание
от което не мога да избягам
през дупките на редовете.
номинирам се сама за
титлата магаре
и рева в
простора на
студеното безразличие.
мяркащите образи които
името изисква
не могат да съберат
съдържанието
на което съм се научила.
фикцията има пръст
в тая работа
само нейна е вината.
а асоциациите на
номинативността
която определя
битието ми
душат реалните
абстракции...
Но
ми
каза,
(веднъж)
че ще бъде различно.

четвъртък, март 29, 2007

Няколко звънки думи гравитиращи из родния ни език :

кукурузен
кукурузище
кукурузник
кукурузорезачка
кукурузороначка
куртулисвам

:)
бууууууху
бухал
мъдрост
казали са
някои
преди
времето да отсече
скуката като
свой приоритет.
бездействие
разливащо бездействие.
крайна точка на презряна цел.
предисловие на
баналността
се мъдри между
двата бряга на
нечие примирение.
открито
пространство
над разпорено небе
капки
градушка
душ
ка (би на?)
шка
шкафове
с зейнали
вратички
като
малки
носорогчета
чакащи жената да
принесе жертвата в устите им.
спасени от преживяна смелост
късно е.
ледени късчета
се мъдрят между
двете ми уши.
думите
не достигат закоравялото
съзнание.
римите са натъкмени
и готови за
патентоване
вдъхновението
напуска,
щом докосва
голата хартия.
дигитална реалност
изнасилва
музата.

ФОРМАТА ПОСТАВЯ ГРАНИЦИ.
ИЛИ??

...
..
.

вторник, март 27, 2007

яжте пейзажи
подхилквайте се самодоволно
и предъввквайте
красотата с покафенелите си зъби.
после извадете очите си
и поиграйте на билюрчета.
който остане последен
си присвоява цялото впечатление.
поглъщайте пейзажите с
чаша съжаление
и после ги редете
върху гланцираната картина.
асимилацията е по - вкусна сдъфкана.
Лапайте пейзажте през 100 инчовите
обективи.
Лапайте и си въобразявайте вкуса им.
Безсолни
безименни
безвкусни.
Ще си поискате ли парите обратно?

събота, март 10, 2007

В гората ухае самотно,
разстила се тъжна мъгла.
И пак се разхождам безпътна
в изгнилите черни листа.

И пак като сиви антени
дърветата слънце ловят
и с кухи, съсухрени вени
в пръстта си прокарват мек път.

В гората е тъжно и пролет,
когато цветята след дъжд
едва се показват с умора
и виждат света, че е същ.

И пак като тънки вдовици
дърветата слънце предат.
Ръцете им - клонести жици,
в небето опрели трептят.

В гората небето е синьо
над мрежа от мъртви игли
- потръпващи, стенещи жили.
В гората живот не гори.

Изпратих зимата със песен,
а пролетта ми пак е есен...

петък, март 02, 2007

РИТМОСЛОВНАПЛЕТЕНИЦА

"Пишете за мене!" - някой ми рече.
Не мога да пиша - от мен сте далече.
"Пишете, пишете - далечни сме двете
но туй чест не прави ви, глупаво дЕте.
Седнете,
вземете
молива начупен
и слагайте дупки
във листа отрупан,
че дупка е всяка презряна душа."
Не мога,
не искам
на мога така!
Листа тук трепери, не ще да поема:
не мога да пиша на сила поема!
Това а насилие.
Насила - е грях.
(Гласът тук отекна
през сълзи от смях.)
"Разбрах,
че вий гоните празни химери
и слава и злато
не ще ви намерят.
Тогава ще търся другий поет,
той да напише за мене куплет.
От думи, прекрасна,
кой ще спечели?
Щом на кантара
с честта си ги мери ?
Дете си -
не знаеш
какво идва в края."
Не зная,
не искам
да зная - нехая!
Сега ми върнете,
госпожице драга,
листа ми тъй бял -
тъй по ми приляга.
И хайде сполука
аз нищо не зная
Листа ми е чист,
за да мечтая!