сряда, януари 31, 2007

Купих си око,
но нищо не спечелих от това,
защото бе чуждо
и сега виждам двойно по - размазано...

вторник, януари 30, 2007

Искам да напиша нещо за ТЕБ.
Не че си толкова специален.
Не че си толкова различен.
просто така
си те избивам от главата
откъртвам малко по малко
мечтите си
и ги оставям да си скучаят
на белия лист.
далече от мене
от мене
мен
искам да пиша отново за тебе
не че толкова много ми даде
и толкова много ми взе
не че не искам
искам
ТЕБЕ
сега ще съм като ония
ревли
влюбените
по сериалите
и розовите романи
дето толкова много ненавиждам
искам да пиша за ТЕБЕ
не че не си идеален
не че не си
ти СИ
и затова съм се вкопчила
за крачола ти
и те гледам с благоговение
следя всяко твое движение
искам да говоря като теб
искам
да мога
да бъдеш
щастлив
един ден
когато се свием
когато сме сиви
отвън
когато остане ни малко пред нас
искам да си говорим
като равни
искам да си ми като брат
искам баткото който никога не съм имала
искам
и повече
ще стане
извратено.
Затова по - добре да
пиша за тебе
така е по безопасно
буквите
се нареждат
а аз се изпразвам
от мисли
чъувствата няма как
да ги изкъртя.
искам да си щастлив
да намериш
красивото
Бог
каквото желаеш
но искам да съм с теб
един ден
след много много години
да хванем ръцете си
уморени от толкова много
живот
да хванем
старчески
ръце
да си кажем,
че се обичаме
и да
умрем заедно
напук на всички
тъпи поговорки.

понеделник, януари 29, 2007

Когато ми е
САМОТНО
пристигат свирачите на туба...
с дългите си
бради
и
пръсти.
с широките
си гръдни
кошове.
Разливат
ниски
тонове.
Нашепват...

днес
тъй както си вървах
по улицата
и отидох във мислите си.
напред напред
във бъдещето
чак до мига на смъртта ми
насилствена смърт
не от насилие -
нежелана.
След това
лепкаво тъмно
след това
вечна депресия
писъци
истерия
завинаги
без хапчета
които да
притъпят
без хора, които
да ме притъпят
дълго
пищящо
скърцащо острие
между
небцето и мозъка
крясъци
завинаги...
ад

... и после стигнах до банкомата.

вторник, януари 16, 2007




Ще се изразя правилно
ще кажа две три неразпознати думи
ще сложа многоточие
което
ще докара
до недоумение.
"Как хубаво са цъфнали куфарите
тази зима. Как благоуханно
ухае на вакса. "
Ще наваксам разстоянието между
мен
и мъдрите.
И когато дясната ми ръка посинее
(отдясно до кутрето )
от мастило ще се чувствам пренаситена.
***
Зад изпредено стъкло
от стъкмени думи
ще ме гледат другите.
Движението на безмълвната ми уста


понеделник, януари 15, 2007



УЛИЧНИЦА


Новороденото роди се мъртво.
Наново родено
неродено
изкряка.
А трябваше да чурулика.
Изпя последната си песен
за начало
цяло
тяло
2 ръце
2 крака
прорастнали
свързваха небето и земята.
по тялото си
изкачи се нагоре
нагоре
и там
не откри нищо
защото беше
мъртвородено.

Изхвърлиха го на бунището при другите мъртви.
мина време и то бе все така мъртво. чакаше дъхът
да
се
влее
в дробовете.
Тъмнината го угнетяваше.
с двете
си
ненормално
големи
очи
поглъщаше картините
които
се сменяха
пред тях с безумна скорост.
....
...
..
.
Чуваше чуруликането
тихото чуруликане
на новите
новородени.
Завидя.
Очите
големите очи
с които
свързваше
започнаха
алчно
жадно
гладно
да сучат
живота
изпречил се на пътя им.
Смучеха
поглъщаха
смучеха поглъщаха
картините.
Сменящи се
с безумна скорост
пред тях.
От толкова много
изпита материя
клепачите
все
по -
трудно
успяваха
да се задържат
отворени.
Очите ставаха
все по - големи.
Обкръжението го деформираше.
Черепът му се издължи и заприлича на круша.
Пръстите на краката се вкопчиха здраво за земята.
Не искаше да полети!
Превърна се в лампа.
Улична лампа.
Улична
уличница.

Пред нея влюбените всяка вечер чуруликаха.
И беше светлина.
Мъртвородена...


сряда, януари 03, 2007

Лица,
толкоз много лица -
кафеви, оранжеви, сиви
ме гледат.
Не искам при тях да отида!
Не сривай
последната мисъл,
която
приготвих
да кажа....
на тебе -
едно от лицата.

Лица, толкоз много лица:
напукани, грозни, лениви
в мен вперили погледи мазни.
Не искам при тях да отидем !

(Ти помниш ли зимата
мокрото време
и локвите кални
как газихме с тебе?
И там под чадъра
с целувка една
оцветявахме
своите грозни лица.)

Лица,
толкоз много лица -
Кафеви, оранжеви, сини
се смеят;
не смея при тях да отида!
Пази ме!
Не сривай
последната мисъл, която
приготвих да кажа на тебе -
едно от лицата.

...
умирам