събота, декември 30, 2006

Аз съм мечта, която живее в страната на малките илюзии. Малка съм, защто не искам да порастна. Не съм необикновенна. Средностатистическа илюзия с майка страдащата от маниакална депресия и баща лишен от чувство за хумор. Затова и не просъществувах в света на големите. Понякога излизам навън. Срещам се с други подобни на мен творения и се лъжа, че не съм сама. Преди бяхме много. Десетки. Сега останах само аз. С годините всички изгубиха цвета си. На мен ми останаха няколко цвята. Синьо, бяло и оранжево. Не съм красива. Даже съм банална. Срещала съм хиляди подобни на мен. (А колко ли още има.) Но за един човек съм всичко на света. Понякога ме е срам като си помисля колко много знача, а на практика съм неосъществима. Съдържам себе си и още някой. Крещя име, което още не е събрало буквите си. Но усещам промяна. От известно време. Като че ли почвам да губя дъха си, обаянието си, достоверността си. Скоро ще се превърна в илюзия. Осъзната илюзия. Дано не е прекалено късно. За мен не ме е стах ... но някой зависи от мен...